Year of construction: 1960 Designer: Client: Община Цариброд Architectural style: социален реализъм
Visiting interior: Да
Сградата на Община Цариброд се намира в самия център на града на ул. Балкански №2, на к.п. № 626 КО Димитровград. Представлява визуално доминиращ обект в хармония с централната част на града. Свободностоящата сграда е построена на ъгъла на главната улица „Балканска“ (бивша улица „Маршал Тито“) и улица „Нишава“ и до площад Зоран Джинджич (бивш площад „Освобождение“), така че да доминира пространството. От другата страна на пътя е Културният център и заедно с него образуват ансамбъл от най-важните обществени обекти в този малък град.
Строена е в периода от 1960 г., в архитектурното направление „социален реализъм“, т.е. „соцреализъм“, който е доминиращо направление в архитектурата в следвоенните години. Основната характеристика на тази посока е практичността преди красотата, с опростени форми и липса на излишни декорации. Формата е проста с две основни кубчета. Първоначално западният куб на сградата е бил по-висок с П+3, докато източната част е била по-ниска с П+2.
Концептуално съоръжението разполага с всички характеристики на административно пространство: офиси, заседателна зала и голяма заседателна зала. Съпътстващи, но неразделни елементи са коридори със стълбище към улицата и осветени от остъклен капандур и санитарни възли на всички етажи. Сградата тогава е била с плосък покрив.
По-късно, в края на 80-те години, източната част е надстроена с още един етаж, като на покрива е монтиран четирискатен покрив от оребрена ламарина. Входната зона също е разширена, за да се подчертае стълбището, т.е. входен вертикал. Страничната източна и задната северна фасади са изцяло опростени, а западната странична фасада е частично освободена, като се има предвид, че през 80-те години към нея е пристроена жилищна-бизнес сграда. Сградата придобива сегашния си вид през 2006 г., чрез адаптация с цел подобряване на енергийната ефективност.
Основно училище – „Христо Ботев“
Current name: Основно училище – „Христо Ботев“ Original name: Основно училище – „Христо Ботев“
City: Община Цариброд (SRB) District: Пиротският окръг, Сърбия Address: Христо Ботев 3, 18320 Цариброд
Year of construction: началото на 50-те години Designer: ? Client: Община Цариброд Architectural style: соц-реализъм
Visiting interior: да
Основно училище „Христо Ботев“ – Цариброд се намира в централната част на град Цариброд на ул. „Христо Ботев“ 3, на к.п. № 599/1 КО Цариброд. Представлява визуално разпознаваема сграда, която поради своите размери доминира в централната част на града. Сградата е свободностояща, разположена на кота спрямо главната градска улица „Балканска” с предишното име ул. „Маршал Тито”. Главният, административен вход на училището е откъм едноименната улица „Христо Ботев“, като входът за ученици е откъм двора на училището.
Училището е построено в началото на 50-те години на миналия век, а официално е открито през 1954 г. Според архитектурния проект тя е построена в стила на „социалистически реализъм“, т.е. на „соцреализма“, който е доминиращо направление в архитектурата в следвоенните години. Основната характеристика на тази посока е практичността преди красотата. Архитектите са помолени да се възползват максимално от пространството и капацитета на сградите, без да се фокусират върху естетиката. Архитектурата на социалистическия реализъм прокарва идеологията на социалното равенство. Режимът е ограничавал всяка по-свободна форма на творчество, а от друга страна социалистическият реализъм се налагал като най-добър и като че ли единствен художествен стил.
Обезличаването на архитекта през петото десетилетие на 20 век, когато се създава това училище, е последвано от крайно ограничаване на художествената свобода и творчество чрез определяне и предписване на определена типология на сградите. Премахването на частния сектор и загубата на самоличността на самия архитект е довело до факта, че името на автора е неизвестно за много сгради от това време.
Сградата е голяма, етажност П+2, така че до 1986 г. в нея се помещават осемгодишно основно училище и гимназия.
Правоъгълни, строги форми, без орнаменти, но в същото време функционални, са характерни за посоката на социалистическия реализъм. Първоначално училището е било в неутрален бежово-тъмен цвят, който е смекчавал натрапчивостта на размера в пространството. След адаптацията с цел подобряване на енергийната ефективност училището е боядисано с малко по-ярки тонове от същата палитра.
ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА
Current name: ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА – Цариброд Original name: КУЛТУРЕН ДОМ – Цариброд
Year of construction: 1946-1950 Designer: Арх. Вера Луканска (по произход от Цариброд) Client: Община Цариброд Architectural style: стил на „модерното“ архитектурно направление
Visiting interior: да
Сградата на Културния център е една от най-значимите сгради в Цариброд по естетически и художествени стойности. Местоположението на сградата само по себе си подчертава значението на сградата в градски, културен и социален смисъл. Издигната спрямо околността и централния площад, с което се постигната монументалност на сградата.
Архитектурното решение в стил „европейски модерн“, с доминиращ розов цвят, отговаря както на предназначението, така и на времето, в което е създадено, т.е. в годините след Втората световна война по време на социалистическия режим.
В конструктивно отношение сградата е изградена в масивна строителна система, с дървена междуетажна конструкция. Първоначално покритието на фасадата е мазилка, а декоративните елементи на балкона са от бетон с терацово покритие. Стълбовете на входната част на приземния етаж са от бетон, завършен с ецване.
Сградата е основно реконструирана в периода от 2019 г. до 2022 г., когато е извършена цялостна подмяна на покрив, фасадна облицовка, инсталации и дограма с цел подобряване на енергийната ефективност на сградата. Изцяло е реконструирана голямата зала на културния център, където са подменени техническото оборудване, седалките, осветлението, стенните облицовки, така че интериорът е придобил изцяло нов облик. Запазен е вътрешният фриз по периметъра на залата с гипсови мотиви, изобразяващи работническото движение и националноосвободителната борба. В следващия етап ще бъдат реконструирани малката зала на културния център и предната фасада.
Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш
Current name: Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш Original name: Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш
City: Oбщина Цариброд (SRB) District: Пиротският окръг, Сърбия Address: „насред село“ в Петърлаш, община Цариброд
Year of construction: 1949 Designer: Името на архитекта не е известно, но се знае, че майсторът се казвал Века от съседното село Крупац, известен като „бързия Века“ Client: Oбщина Цариброд Architectural style: регионално-еклектичен
Visiting interior: да
Дом на културата в село Петрлаш, или както го наричат местните „Културен дом“, се намира „насред село“ на к.п. номер 4186/1 КО Петърлаш, кв. Забърдие в община Цариброд. Петърлаш е овчарско и земеделско селище от компактен тип, на 11 км от Цариброд. Съоръжението е построено в централната част на селото, т.е. в „насред село“, на пресечката на три селски пътища, на обширно място, достъпно от всички страни.
Архитектурният език на тази, както и на почти всички сгради с това предназначение, е регионално-еклектичен, с рустикална обработка на стените и класическа организация на пространството на разпръсната основа.
В програмно отношение „Културният дом“ разполага с просторна зала със сцена и билетна каса, читалня, магазин и офис на кооперацията. Тези съоръжения се характеризират с липсата на санитарни възли, което е ясен показател за изостаналостта на югославското село, като в същото време говори за приоритетите на държавата, която първо иска да се справи с въпросите на посредничеството на своята идеология, а след това с въпросите на хигиенните стандарти.
Етажността на сградата е партер, т.е. П+0, повдигната от терена със стълбище с различен брой височини, в зависимост от нивото на околния терен, като се има предвид, че сградата е с няколко входа (за кооперативен дом, магазин, склад и културен дом) .
Входът на „културния дом” е издигнат и подчертан от трем с четири масивни зидани стълбове, а в продължението на входната част се влиза в просторна зала с издигната сцена. Покривът е многоскатен, покрит с керемиди. Венецът на сградата е завършен с профилирана декоративна лента.
История на Димитровград/Цариброд
Димитровград или Цариброд е град, разположен в Югоизточна Сърбия и е място на „царския път“, свързвал Белград, София и Константинопол в продължение на векове. Тази територия е ключова точка в свързването на Изтока и Запада от древни времена. През III в. сл. н. е. там минава пътят VIA MILITARIS, по който има множество станции за почивка и смяна на коне, сред които е станцията MULATIO TRANSLITUS, в непосредствена близост до която се намира селището BALANSTRA, а според многобройни археологически находки, първите селища на територията на общината са регистрирани от времето на неолита.
Околностите на Цариброд и самият Цариброд се споменават в трудовете на много пътеписци и държавници под различни имена: Зариброд, Цариброд, Сариброт, Сприброт, Заритврод. Царибродският край е под османско владичество повече от четири века, след което с решение на Берлинския конгрес през 1878 г. е присъединен към Княжество България, а година по-късно, през 1879 г., е установена границата между Сърбия и България . През същата година в Цариброд се преселват много жители от Пиротско, предимно търговци и занаятчии, които допринасят за икономическото и културно развитие на града.
Димитровград (SRB) 20 век.
Историческите данни свидетелстват, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век град Цариброд се развива бързо в икономическо и културно отношение, като един от най-важните сегменти, който отчасти допринася за урбанизацията на това място, е инфраструктурата. А именно изграждането на железопътната линия носи много ползи на самото място и тя е пусната в експлоатация през 1888 г., което с появата на железницата силно променя облика му.
Десет години след Освобождението от турците в Цариброд се появяват първите печатни медии. Първи писмени следи от културна дейност в Цариброд има в научно-литературното списание „Домашен учител“. В първия брой, издаден през февруари 1889 г., се подчертава значението на създаването на градска библиотека и читалня в града. Две години по-късно, по-точно през 1901 г., стартира политическото списание „Цариброд“. През 1909 г. излиза седмичникът „Нишава“, който се отпечатва редовно до септември 1912 г., а след това, след като прекъсва малко повече от година, излиза до септември 1915 г., когато поради Първата световна война печатането му отново спря. След Първата световна война, по-точно през 1919 г., започва да излиза седмично списание за хумор, сатира и светски живот „Клопотар”.
През 1894 г. е построена църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, която тази година навършва 130 години от съществуването си.
Мемориалната костница на загиналите сръбски и български войници в Сръбско-българската война е построена през 1887 г. на Нешково бърдо над Цариброд в памет на Сръбско-българската война от 1885 г.
Официалната история гласи, че читалището в Цариброд е създадено през 1898 г., благодарение на местна актьорска трупа, която в продължение на десетилетие е играла пиеси за събиране на средства. В следващия период, обусловен от обществените и исторически обстоятелства, читалището претърпява редица промени. След Втората световна война е основана Библиотеката, по-късно Библиотеката към Центъра за култура, която като една от дейностите на Центъра функционира до 1996 г. С решение на СО Димитровград от 1996 г. Библиотеката става самостоятелна институция под името Народна библиотека Димитровград. От тази година Библиотеката разполага и с Родна музейна сбирка, а една от дейностите, с които библиотеката в Цариброд се отличава, е издателската дейност, чийто резултат са 97 издадени заглавия от родни автори на сръбски и български език, както и на местния диалект. Библиотеката е организатор на литературни вечери, диспути, програми, изпълнител на проекти и творчески ателиета за деца. През 2004 г. е наречена Народна библиотека „Детко Петров“, на известния югославски писател, родом от нашия край.
През 1909 г. Цариброд получава телефонна връзка, а тази година е знаменателна, защото в печатница „Минов и Хаджиев” е отпечатана книгата „Стихове и проза” на Христо Гоцев. Тя е първата печатна книга в Цариброд и се счита за началото на издателската дейност, която ще бъде продължена от Библиотеката девет десетилетия по-късно.
През 1914 г. Цариброд получава трети клас на начално училище. А именно официалното начало на образованието в Цариброд датира от 1869 г., когато е основано първото училище в селището Строшена чешма, в хана на Цветко Иванов.
След Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Цариброд попада в състава на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и едва на 6 ноември 1920 г. градът става част от новата държава.
През 1927 г. е електрифициран градът, като се захранва с ток от централата на братя Царибродски. Тази година е важна и от културна гледна точка, защото през същата година градът се сдобива с кино,
През 1937 г. в Цариброд има Домакинско училище, Бановинска болница, Окръжно управление, Данъчна администрация, Финансов контрол, Поща, Митница… Освен казармите, през 1935 г. тук е построен и Офицерски дом. В Цариброд е имало и Търговска банка. Икономическият живот се характеризира с множество кооперации, като млечни и животновъдни, снабдителни и потребителски, селскостопански, граждански, занаятчийски, пчеларски и др. За пътуващите са отворени хотели с храна и настаняване: „Освобождение“, „Балкан“, „Югославия“, „Интернационал“, „Солун“ и др.
Димитровградският културен център (SRB).
През 1946 г. започва строежът на Дома на културата, а през същата година се сформира и любителското културно-художествено дружество „Христо Ботев”. Сградата на Дома на културата е официално открита на 1 януари 1950 г., с чието построяване се дава различна културна рамка на района. Градската галерия в Цариброд е основана през 1955 г. и всяка година в нея се провеждат десетки изложби.
През 1950 г. името на града е променено от Цариброд на Димитровград с указ на тогавашното правителство на ФНРЮ в чест на Георги Димитров, българския президент.
Димитровград (SRB) в края на 20-ти век.
В следвоенния период на възстановяване и развитие, в средата на 20 век, Димитровград/Цариброд се превръща и в индустриално място. Създават се компании и фабрики, в които работят голям брой работници:
– През 1947 г. е създадено ОП за производство и реализация на мебели „Васил Иванов Циле“, както и хранително предприятие „Балкан“. – През март 1948 г. е основана строителна фирма „Гребен планина“, която през 1957 г. работи в рамките на фирма „Васил Иванов Циле“, когато е отделя, а от 1959 г. работи под името „Градня“. – Фирмата за облекло „Свобода“ е основана през 1952г. – Държавното предприятие за производство на каменни кубове „Гранит“ Долна Невля е основано през 1953 г. – През 1958 г. е основан заводът за патентни брави и авточасти „ФАБРАД“, а през 1960 г. фирмата е преименувана на „Механичар“. – Каучукова промишленост Димитровград – ГИД е основана през 1959г. – Акционерно дружество „Металац“ е създадено през 1967 г. за извършване на шлосерски и ламаринени работи. – Компанията за експлоатация на лигнитни въглища, мина „Видлич“ в село Мазгош, е основана през 1997 г.
През 1991 г. РТ „Цариброд“ започва работа в рамките на Центъра за култура. Със средства на гражданите е закупена техника за кабелно разпространение на програми, а с дарителски средства е закупена друга необходима техника.
Димитровград (SRB).
Манастирът на Йоан Богослов, намиращ се в Поганово, е под закрила на държавата от 1949 г., а от 1979 г. е в списъка на световното културно наследство. През 1982 г. манастирът е регистриран в регистъра на Сръбската академия на науките и изкуствата като културна ценност от голямо значение. Основан е от сръбския властелин Константин Деянович Драгаш, малко преди загубата на държавната независимост на средновековна Сърбия и посветен на Св. Йоан Богослов. Построен е в края на 14 век, а век по-късно е изписан.
Текстилна фабрика „Свобода“
Current name: Текстилна фабрика „Interteks“ Original name: Текстилна фабрика „Свобода“
Year of construction: началото на 80-те години Designer:? Client: Община Цариброд Architectural style: съвременна архитектура
Visiting interior: не
По естетически и художествени стойности сградата принадлежи към архитектурното направление „съвременна архитектура“.
Архитектурен дизайн в стил „съвременна архитектура“ с елементи на „брутализъм“. Фасадата не е разчленена като форма, но върху най-представителната лицева фасада, ориентирана към главната улица, доминират декоративни бетонови елементи. Боядисана е в два нюанса на розовото.
В конструктивно отношение сградата е изградена по скелетна строителна система, с бетонова конструкция. Днес сградата е в много лошо състояние в следствие на спиране на производството и години неподдържане на сградата.
