marino | Atrium

История на Димитровград

ИСТОРИЯ НА ДИМИТРОВГРАД

Димитровград е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които имат своя интересна история. Археологическите данни сочат, че териториите им са били обитавани от хилядолетия. Най-древните предмети плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хил. г. пр. Хр.).

Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център. Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход начело с германския император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите, заради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която преди това била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това – не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.

След завладяването на Тракия от османските турци, районът около Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает. Основен поминък на населението е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р. Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията. През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни войни в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.
В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини “Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград.

През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на бъдещия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”- Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна. На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. Началото е поставено – следват години на съзидание. От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано дотогава строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ “Марица-3”, усилено се строи Циментовия завод “Вулкан”, прокарват се първите улици, водопроводи и канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град.

През следващите години Димитровград израства като крупен промишлен център. Първото пуснато в действие предприятие е Циментовият завод “Вулкан”. На 16.10.1947 г., с влизането в експлоатация на първа пещ, се поставя началото на производството на цимент в района. През лятото на 1948 г. е направена първата копка на първия български завод за производство на изкуствени торове. Официалното му откриване е на 5.11.1951 г. Същия ден е открита и новата електроцентрала – ТЕЦ “Марица-3”. Градът става и център на въгледобива. Учреденото през 1948г. ДМП “Марбас”, обединява всички съществуващи мини в района, а разкритите впоследствие нови рудници дават работа на голяма част от жителите на града. През следващите две десетилетия индустриалният облик на града се допълва от изградените предприятия на леката промишленост – Хлебозавод, Промкомбинат, фабрика за чанти “Пролет”, фабрика за трикотаж “Гергана” и др.

Къщата-музей на известния български поет Пеньо Пенев в град Димитровград.

Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.

Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.
От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.

Димитровград поддържа активни културни контакти с градове от цял свят. През 1957 г. кметът на града Петър Йорданов участва в Учредителния конгрес на Световната федерация на побратимените градове /СФПГ/ и става един от нейните основатели. Днес градове-побратимени на Димитровград са: Нова Хута – Полша, Гросето – Италия, Айзенхютенщадт – Германия, Димитровград – Русия, Блида – Алжир, Дархан – Монголия, Дзяо-Дзиян – Китай, Община Каламаря-Солун – Гърция, Казинцбарцика – Унгария.

Драматичен театър „Апостол Карамитев“

Current name: Драматичен театър „Апостол Карамитев“
Original name: Драматичен театър

City: Димитровград
District: Център на града/ градска зона/
Address: бул. „Димитър Благоев“ 13

Year of construction: 1953
Designer: Указ на Държавния съвет на България
Client: Община Димитровград
Architectural style: архитектурен стил, известен като „Съветска империя“ или „Сталинският барок“

Visiting interior: да

Общинският театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград е културна институция с 60-годишна история. Създаден е през 1953 г. с Указ на Държавния съвет на България. Той е единственият държавен театър в град, който не е областен.

Театърът в Димитровград преминава през периоди на трудности и разцвет, като през 1964 г. е затворен и сградата остава като втора сцена за Хасковския театър. През 1972 г. е възстановен отново като Държавен драматичен театър, а през 1994 г. е преобразуван в открита Държавна театрална сцена „Апостол Карамитев“ – Димитровград. От 2011 г. с указ е преобразуван в Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград.

Първите столове в залата са оригиналните първи столове на Народния театър „Иван Вазов“. Театърът е изцяло реновиран през 2023 г.

Летен (открит) театър

Current name: Летен (открит) театър
Original name: Летен (открит) театър

City: Димитровград
District: парк Вапцаров /крайградска зона/…
Address: парк Вапцаров

Year of construction: 1955
Designer: n/a
Client: Община Димитровград
Architectural style: Построен по всички правила за театър на открито, в неокласически сталински стил.

Разположено в парк „ Вапцаров “, това „изгубено място “е било активно използвано и посещавано до началото на 80-те години. Построено по всички правила за театър на открито, то е било домакин на голям брой концерти и пиеси. Театърът е друг пример за синтез между природа и изкуство. Всяко отделно пространство, форма и елемент са били много добре обмислени и позиционирани на правилното място, създавайки завършен, художествено неделим обект.

Театърът е бил съзнателно пространство за културни събития – концерти, пиеси, рецитали и др., и представително място за всички местни жители и гости на града.

Парк „Пеньо Пенев“

Current name: Парк „Пеньо Пенев“
Original name: Парк „Пеньо Пенев“

City: Димитровград
District: Димитровград /крайградска зона/…
Address: Парк „Пеньо Пенев“

Year of construction: 1961
Designer: първоначално построен по проект, целящ участие в световната изложба на парково изкуство през 1961 г.
Client: Община Димитровград

Architectural style: пример за синтез между природа и изкуство. Всяко отделно пространство, форма и елемент са много добре обмислени и позиционирани на правилното място, създавайки завършен, артистично неделим обект.

Visiting interior: Да

Мемориалният парк „Пеньо Пенев“ първоначално е построен по проект, целящ участие в Световното изложение на парковото изкуство през 1961 г. Разположен е на 36,5 хектара и е уникален със своите 92 вида декоративни дървета и храсти, както и с множество каменни морени – цитационни книги със стихотворения на поета, умело вписани в планираната и обемна композиция на парка.

Парк „Пеньо Пенев“ е пример за синтез между природа и изкуство. Всяко отделно пространство, форма и елемент са много добре обмислени и позиционирани на правилното място, създавайки цялостен, художествено неделим обект

Паркът е естествено пространство за културни събития – импровизирани литературни четения, концерти, рецитали и др., и представително място за всички гости на града.

Централна пешеходна зона

Current name: Централна пешеходна зона с площади
Original name: Централна пешеходна зона с площади

City: Димитровград
District: Идеален център/градска зона/
Address: бул. „България“

Year of construction: 1950 – 1954
Designer: Проф. Петър Ташев
Client: Община Димитровград
Architectural style: типичен архитектурен стил от „сталинисткия период“

Ансамбълът – бул. „България“, бул. „Димитър Благоев“ и парк „Марица“, е гръбнакът на градоустройствената идея на проф. Петър Ташев от 1950 г., която съчетава модернизация на функционални зони, жилищно строителство сред зелени площи, отделяне на работната зона от останалата част на града чрез зелен пояс.

Това е архитектурен ансамбъл от 50-те години на миналия век, декориран в типичен архитектурен стил на „сталинисткия период “. Заедно с прилежащия парк „Марица “, той представлява величествена пешеходна зона, която свързва жп гарата Север-Юг и автогарите със сградата на градската администрация на общината и постепенно преминава в паркова зона за отдих.

Сградата на Община Цариброд

Current name: Сградата на Община Цариброд
Original name: Сградата на Община Цариброд

City: Цариброд (SRB)
District: Пиротски окръг, Сърбия
Address: Балканска 2, 18320 Цариброд

Year of construction: 1960
Designer:
Client: Община Цариброд
Architectural style: социален реализъм

Visiting interior: Да

Сградата на Община Цариброд се намира в самия център на града на ул. Балкански №2, на к.п. № 626 КО Димитровград. Представлява визуално доминиращ обект в хармония с централната част на града. Свободностоящата сграда е построена на ъгъла на главната улица „Балканска“ (бивша улица „Маршал Тито“) и улица „Нишава“ и до площад Зоран Джинджич (бивш площад „Освобождение“), така че да доминира пространството. От другата страна на пътя е Културният център и заедно с него образуват ансамбъл от най-важните обществени обекти в този малък град.

Строена е в периода от 1960 г., в архитектурното направление „социален реализъм“, т.е. „соцреализъм“, който е доминиращо направление в архитектурата в следвоенните години. Основната характеристика на тази посока е практичността преди красотата, с опростени форми и липса на излишни декорации. Формата е проста с две основни кубчета. Първоначално западният куб на сградата е бил по-висок с П+3, докато източната част е била по-ниска с П+2.

Димитровград (СРБ). Кметство. Изглед към площада.

Концептуално съоръжението разполага с всички характеристики на административно пространство: офиси, заседателна зала и голяма заседателна зала. Съпътстващи, но неразделни елементи са коридори със стълбище към улицата и осветени от остъклен капандур и санитарни възли на всички етажи. Сградата тогава е била с плосък покрив.

По-късно, в края на 80-те години, източната част е надстроена с още един етаж, като на покрива е монтиран четирискатен покрив от оребрена ламарина. Входната зона също е разширена, за да се подчертае стълбището, т.е. входен вертикал. Страничната източна и задната северна фасади са изцяло опростени, а западната странична фасада е частично освободена, като се има предвид, че през 80-те години към нея е пристроена жилищна-бизнес сграда. Сградата придобива сегашния си вид през 2006 г., чрез адаптация с цел подобряване на енергийната ефективност.

Основно училище – „Христо Ботев“

Current name: Основно училище – „Христо Ботев“
Original name: Основно училище – „Христо Ботев“

City: Община Цариброд (SRB)
District: Пиротският окръг, Сърбия
Address: Христо Ботев 3, 18320 Цариброд

Year of construction: началото на 50-те години
Designer: ?
Client: Община Цариброд
Architectural style: соц-реализъм

Visiting interior: да

Основно училище „Христо Ботев“ – Цариброд се намира в централната част на град Цариброд на ул. „Христо Ботев“ 3, на к.п. № 599/1 КО Цариброд. Представлява визуално разпознаваема сграда, която поради своите размери доминира в централната част на града. Сградата е свободностояща, разположена на кота спрямо главната градска улица „Балканска” с предишното име ул. „Маршал Тито”. Главният, административен вход на училището е откъм едноименната улица „Христо Ботев“, като входът за ученици е откъм двора на училището.

Училището е построено в началото на 50-те години на миналия век, а официално е открито през 1954 г. Според архитектурния проект тя е построена в стила на „социалистически реализъм“, т.е. на „соцреализма“, който е доминиращо направление в архитектурата в следвоенните години. Основната характеристика на тази посока е практичността преди красотата. Архитектите са помолени да се възползват максимално от пространството и капацитета на сградите, без да се фокусират върху естетиката. Архитектурата на социалистическия реализъм прокарва идеологията на социалното равенство. Режимът е ограничавал всяка по-свободна форма на творчество, а от друга страна социалистическият реализъм се налагал като най-добър и като че ли единствен художествен стил.

Димитровград. ОУ Христо Ботев. Винтидж снимка.

Обезличаването на архитекта през петото десетилетие на 20 век, когато се създава това училище, е последвано от крайно ограничаване на художествената свобода и творчество чрез определяне и предписване на определена типология на сградите. Премахването на частния сектор и загубата на самоличността на самия архитект е довело до факта, че името на автора е неизвестно за много сгради от това време.

Сградата е голяма, етажност П+2, така че до 1986 г. в нея се помещават осемгодишно основно училище и гимназия.

Димитровград. Начално училище „Христо Ботев“. Изглед към улицата.

Правоъгълни, строги форми, без орнаменти, но в същото време функционални, са характерни за посоката на социалистическия реализъм. Първоначално училището е било в неутрален бежово-тъмен цвят, който е смекчавал натрапчивостта на размера в пространството. След адаптацията с цел подобряване на енергийната ефективност училището е боядисано с малко по-ярки тонове от същата палитра.

ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА

Current name: ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА – Цариброд
Original name: КУЛТУРЕН ДОМ – Цариброд

City: Община Цариброд (SRB)
District: Пиротският окръг, Сърбия
Address: Площад Зоран Джинджич 2, 18320 Цариброд

Year of construction: 1946-1950
Designer: Арх. Вера Луканска (по произход от Цариброд)
Client: Община Цариброд
Architectural style: стил на „модерното“ архитектурно направление

Visiting interior: да

Сградата на Културния център е една от най-значимите сгради в Цариброд по естетически и художествени стойности. Местоположението на сградата само по себе си подчертава значението на сградата в градски, културен и социален смисъл. Издигната спрямо околността и централния площад, с което се постигната монументалност на сградата.

Архитектурното решение в стил „европейски модерн“, с доминиращ розов цвят, отговаря както на предназначението, така и на времето, в което е създадено, т.е. в годините след Втората световна война по време на социалистическия режим.

Културният център, бивш Дом на културата в Димитровград. Изображение от епохата.

В конструктивно отношение сградата е изградена в масивна строителна система, с дървена междуетажна конструкция. Първоначално покритието на фасадата е мазилка, а декоративните елементи на балкона са от бетон с терацово покритие. Стълбовете на входната част на приземния етаж са от бетон, завършен с ецване.

Сградата е основно реконструирана в периода от 2019 г. до 2022 г., когато е извършена цялостна подмяна на покрив, фасадна облицовка, инсталации и дограма с цел подобряване на енергийната ефективност на сградата. Изцяло е реконструирана голямата зала на културния център, където са подменени техническото оборудване, седалките, осветлението, стенните облицовки, така че интериорът е придобил изцяло нов облик. Запазен е вътрешният фриз по периметъра на залата с гипсови мотиви, изобразяващи работническото движение и националноосвободителната борба. В следващия етап ще бъдат реконструирани малката зала на културния център и предната фасада.

Димитровградският културен център. Въздушно изображение.

Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш

Current name: Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш
Original name: Културен дом / Кооперативен дом в село Петърлаш

City: Oбщина Цариброд (SRB)
District: Пиротският окръг, Сърбия
Address: „насред село“ в Петърлаш, община Цариброд

Year of construction: 1949
Designer: Името на архитекта не е известно, но се знае, че майсторът се казвал Века от съседното село Крупац, известен като „бързия Века“
Client: Oбщина Цариброд
Architectural style: регионално-еклектичен

Visiting interior: да

Дом на културата в село Петрлаш, или както го наричат местните „Културен дом“, се намира „насред село“ на к.п. номер 4186/1 КО Петърлаш, кв. Забърдие в община Цариброд. Петърлаш е овчарско и земеделско селище от компактен тип, на 11 км от Цариброд. Съоръжението е построено в централната част на селото, т.е. в „насред село“, на пресечката на три селски пътища, на обширно място, достъпно от всички страни.

Архитектурният език на тази, както и на почти всички сгради с това предназначение, е регионално-еклектичен, с рустикална обработка на стените и класическа организация на пространството на разпръсната основа.

В програмно отношение „Културният дом“ разполага с просторна зала със сцена и билетна каса, читалня, магазин и офис на кооперацията. Тези съоръжения се характеризират с липсата на санитарни възли, което е ясен показател за изостаналостта на югославското село, като в същото време говори за приоритетите на държавата, която първо иска да се справи с въпросите на посредничеството на своята идеология, а след това с въпросите на хигиенните стандарти.

Етажността на сградата е партер, т.е. П+0, повдигната от терена със стълбище с различен брой височини, в зависимост от нивото на околния терен, като се има предвид, че сградата е с няколко входа (за кооперативен дом, магазин, склад и културен дом) .

Входът на „културния дом” е издигнат и подчертан от трем с четири масивни зидани стълбове, а в продължението на входната част се влиза в просторна зала с издигната сцена. Покривът е многоскатен, покрит с керемиди. Венецът на сградата е завършен с профилирана декоративна лента.

История на Димитровград/Цариброд

Димитровград или Цариброд е град, разположен в Югоизточна Сърбия и е място на „царския път“, свързвал Белград, София и Константинопол в продължение на векове. Тази територия е ключова точка в свързването на Изтока и Запада от древни времена. През III в. сл. н. е. там минава пътят VIA MILITARIS, по който има множество станции за почивка и смяна на коне, сред които е станцията MULATIO TRANSLITUS, в непосредствена близост до която се намира селището BALANSTRA, а според многобройни археологически находки, първите селища на територията на общината са регистрирани от времето на неолита.

Околностите на Цариброд и самият Цариброд се споменават в трудовете на много пътеписци и държавници под различни имена: Зариброд, Цариброд, Сариброт, Сприброт, Заритврод. Царибродският край е под османско владичество повече от четири века, след което с решение на Берлинския конгрес през 1878 г. е присъединен към Княжество България, а година по-късно, през 1879 г., е установена границата между Сърбия и България . През същата година в Цариброд се преселват много жители от Пиротско, предимно търговци и занаятчии, които допринасят за икономическото и културно развитие на града.

Историческите данни свидетелстват, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век град Цариброд се развива бързо в икономическо и културно отношение, като един от най-важните сегменти, който отчасти допринася за урбанизацията на това място, е инфраструктурата. А именно изграждането на железопътната линия носи много ползи на самото място и тя е пусната в експлоатация през 1888 г., което с появата на железницата силно променя облика му.

Десет години след Освобождението от турците в Цариброд се появяват първите печатни медии. Първи писмени следи от културна дейност в Цариброд има в научно-литературното списание „Домашен учител“. В първия брой, издаден през февруари 1889 г., се подчертава значението на създаването на градска библиотека и читалня в града. Две години по-късно, по-точно през 1901 г., стартира политическото списание „Цариброд“. През 1909 г. излиза седмичникът „Нишава“, който се отпечатва редовно до септември 1912 г., а след това, след като прекъсва малко повече от година, излиза до септември 1915 г., когато поради Първата световна война печатането му отново спря. След Първата световна война, по-точно през 1919 г., започва да излиза седмично списание за хумор, сатира и светски живот „Клопотар”.

През 1894 г. е построена църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, която тази година навършва 130 години от съществуването си.

Мемориалната костница на загиналите сръбски и български войници в Сръбско-българската война е построена през 1887 г. на Нешково бърдо над Цариброд в памет на Сръбско-българската война от 1885 г.

Официалната история гласи, че читалището в Цариброд е създадено през 1898 г., благодарение на местна актьорска трупа, която в продължение на десетилетие е играла пиеси за събиране на средства. В следващия период, обусловен от обществените и исторически обстоятелства, читалището претърпява редица промени. След Втората световна война е основана Библиотеката, по-късно Библиотеката към Центъра за култура, която като една от дейностите на Центъра функционира до 1996 г. С решение на СО Димитровград от 1996 г. Библиотеката става самостоятелна институция под името Народна библиотека Димитровград. От тази година Библиотеката разполага и с Родна музейна сбирка, а една от дейностите, с които библиотеката в Цариброд се отличава, е издателската дейност, чийто резултат са 97 издадени заглавия от родни автори на сръбски и български език, както и на местния диалект. Библиотеката е организатор на литературни вечери, диспути, програми, изпълнител на проекти и творчески ателиета за деца. През 2004 г. е наречена Народна библиотека „Детко Петров“, на известния югославски писател, родом от нашия край.

През 1909 г. Цариброд получава телефонна връзка, а тази година е знаменателна, защото в печатница „Минов и Хаджиев” е отпечатана книгата „Стихове и проза” на Христо Гоцев. Тя е първата печатна книга в Цариброд и се счита за началото на издателската дейност, която ще бъде продължена от Библиотеката девет десетилетия по-късно.

През 1914 г. Цариброд получава трети клас на начално училище. А именно официалното начало на образованието в Цариброд датира от 1869 г., когато е основано първото училище в селището Строшена чешма, в хана на Цветко Иванов.

След Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Цариброд попада в състава на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и едва на 6 ноември 1920 г. градът става част от новата държава.

През 1927 г. е електрифициран градът, като се захранва с ток от централата на братя Царибродски. Тази година е важна и от културна гледна точка, защото през същата година градът се сдобива с кино,

През 1937 г. в Цариброд има Домакинско училище, Бановинска болница, Окръжно управление, Данъчна администрация, Финансов контрол, Поща, Митница… Освен казармите, през 1935 г. тук е построен и Офицерски дом. В Цариброд е имало и Търговска банка. Икономическият живот се характеризира с множество кооперации, като млечни и животновъдни, снабдителни и потребителски, селскостопански, граждански, занаятчийски, пчеларски и др. За пътуващите са отворени хотели с храна и настаняване: „Освобождение“, „Балкан“, „Югославия“, „Интернационал“, „Солун“ и др.

Димитровградският културен център (SRB).

През 1946 г. започва строежът на Дома на културата, а през същата година се сформира и любителското културно-художествено дружество „Христо Ботев”. Сградата на Дома на културата е официално открита на 1 януари 1950 г., с чието построяване се дава различна културна рамка на района. Градската галерия в Цариброд е основана през 1955 г. и всяка година в нея се провеждат десетки изложби.

През 1950 г. името на града е променено от Цариброд на Димитровград с указ на тогавашното правителство на ФНРЮ в чест на Георги Димитров, българския президент.

В следвоенния период на възстановяване и развитие, в средата на 20 век, Димитровград/Цариброд се превръща и в индустриално място. Създават се компании и фабрики, в които работят голям брой работници:

– През 1947 г. е създадено ОП за производство и реализация на мебели „Васил Иванов Циле“, както и хранително предприятие „Балкан“.
– През март 1948 г. е основана строителна фирма „Гребен планина“, която през 1957 г. работи в рамките на фирма „Васил Иванов Циле“, когато е отделя, а от 1959 г. работи под името „Градня“.
– Фирмата за облекло „Свобода“ е основана през 1952г.
– Държавното предприятие за производство на каменни кубове „Гранит“ Долна Невля е основано през 1953 г.
– През 1958 г. е основан заводът за патентни брави и авточасти „ФАБРАД“, а през 1960 г. фирмата е преименувана на „Механичар“.
– Каучукова промишленост Димитровград – ГИД е основана през 1959г.
– Акционерно дружество „Металац“ е създадено през 1967 г. за извършване на шлосерски и ламаринени работи.
– Компанията за експлоатация на лигнитни въглища, мина „Видлич“ в село Мазгош, е основана през 1997 г.

През 1991 г. РТ „Цариброд“ започва работа в рамките на Центъра за култура. Със средства на гражданите е закупена техника за кабелно разпространение на програми, а с дарителски средства е закупена друга необходима техника.

Манастирът на Йоан Богослов, намиращ се в Поганово, е под закрила на държавата от 1949 г., а от 1979 г. е в списъка на световното културно наследство. През 1982 г. манастирът е регистриран в регистъра на Сръбската академия на науките и изкуствата като културна ценност от голямо значение. Основан е от сръбския властелин Константин Деянович Драгаш, малко преди загубата на държавната независимост на средновековна Сърбия и посветен на Св. Йоан Богослов. Построен е в края на 14 век, а век по-късно е изписан.

Текстилна фабрика „Свобода“

Current name: Текстилна фабрика „Interteks“
Original name: Текстилна фабрика „Свобода“

City: Община Цариброд
District: Пиротският окръг, Сърбия
Address: Балканска 94, 18320 Цариброд

Year of construction: началото на 80-те години
Designer:?
Client: Община Цариброд
Architectural style: съвременна архитектура

Visiting interior: не

По естетически и художествени стойности сградата принадлежи към архитектурното направление „съвременна архитектура“.

Архитектурен дизайн в стил „съвременна архитектура“ с елементи на „брутализъм“. Фасадата не е разчленена като форма, но върху най-представителната лицева фасада, ориентирана към главната улица, доминират декоративни бетонови елементи. Боядисана е в два нюанса на розовото.

Димитровград (СРБ). Бившият шивашки комбинат „Свобода“.

В конструктивно отношение сградата е изградена по скелетна строителна система, с бетонова конструкция. Днес сградата е в много лошо състояние в следствие на спиране на производството и години неподдържане на сградата.