Димитровград или Цариброд е град, разположен в Югоизточна Сърбия и е място на „царския път“, свързвал Белград, София и Константинопол в продължение на векове. Тази територия е ключова точка в свързването на Изтока и Запада от древни времена. През III в. сл. н. е. там минава пътят VIA MILITARIS, по който има множество станции за почивка и смяна на коне, сред които е станцията MULATIO TRANSLITUS, в непосредствена близост до която се намира селището BALANSTRA, а според многобройни археологически находки, първите селища на територията на общината са регистрирани от времето на неолита.
Околностите на Цариброд и самият Цариброд се споменават в трудовете на много пътеписци и държавници под различни имена: Зариброд, Цариброд, Сариброт, Сприброт, Заритврод. Царибродският край е под османско владичество повече от четири века, след което с решение на Берлинския конгрес през 1878 г. е присъединен към Княжество България, а година по-късно, през 1879 г., е установена границата между Сърбия и България . През същата година в Цариброд се преселват много жители от Пиротско, предимно търговци и занаятчии, които допринасят за икономическото и културно развитие на града.
Историческите данни свидетелстват, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век град Цариброд се развива бързо в икономическо и културно отношение, като един от най-важните сегменти, който отчасти допринася за урбанизацията на това място, е инфраструктурата. А именно изграждането на железопътната линия носи много ползи на самото място и тя е пусната в експлоатация през 1888 г., което с появата на железницата силно променя облика му.
Десет години след Освобождението от турците в Цариброд се появяват първите печатни медии. Първи писмени следи от културна дейност в Цариброд има в научно-литературното списание „Домашен учител“. В първия брой, издаден през февруари 1889 г., се подчертава значението на създаването на градска библиотека и читалня в града. Две години по-късно, по-точно през 1901 г., стартира политическото списание „Цариброд“. През 1909 г. излиза седмичникът „Нишава“, който се отпечатва редовно до септември 1912 г., а след това, след като прекъсва малко повече от година, излиза до септември 1915 г., когато поради Първата световна война печатането му отново спря. След Първата световна война, по-точно през 1919 г., започва да излиза седмично списание за хумор, сатира и светски живот „Клопотар”.
През 1894 г. е построена църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, която тази година навършва 130 години от съществуването си.
Мемориалната костница на загиналите сръбски и български войници в Сръбско-българската война е построена през 1887 г. на Нешково бърдо над Цариброд в памет на Сръбско-българската война от 1885 г.
Официалната история гласи, че читалището в Цариброд е създадено през 1898 г., благодарение на местна актьорска трупа, която в продължение на десетилетие е играла пиеси за събиране на средства. В следващия период, обусловен от обществените и исторически обстоятелства, читалището претърпява редица промени. След Втората световна война е основана Библиотеката, по-късно Библиотеката към Центъра за култура, която като една от дейностите на Центъра функционира до 1996 г. С решение на СО Димитровград от 1996 г. Библиотеката става самостоятелна институция под името Народна библиотека Димитровград. От тази година Библиотеката разполага и с Родна музейна сбирка, а една от дейностите, с които библиотеката в Цариброд се отличава, е издателската дейност, чийто резултат са 97 издадени заглавия от родни автори на сръбски и български език, както и на местния диалект. Библиотеката е организатор на литературни вечери, диспути, програми, изпълнител на проекти и творчески ателиета за деца. През 2004 г. е наречена Народна библиотека „Детко Петров“, на известния югославски писател, родом от нашия край.
През 1909 г. Цариброд получава телефонна връзка, а тази година е знаменателна, защото в печатница „Минов и Хаджиев” е отпечатана книгата „Стихове и проза” на Христо Гоцев. Тя е първата печатна книга в Цариброд и се счита за началото на издателската дейност, която ще бъде продължена от Библиотеката девет десетилетия по-късно.
През 1914 г. Цариброд получава трети клас на начално училище. А именно официалното начало на образованието в Цариброд датира от 1869 г., когато е основано първото училище в селището Строшена чешма, в хана на Цветко Иванов.
След Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Цариброд попада в състава на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци и едва на 6 ноември 1920 г. градът става част от новата държава.
През 1927 г. е електрифициран градът, като се захранва с ток от централата на братя Царибродски. Тази година е важна и от културна гледна точка, защото през същата година градът се сдобива с кино,
През 1937 г. в Цариброд има Домакинско училище, Бановинска болница, Окръжно управление, Данъчна администрация, Финансов контрол, Поща, Митница… Освен казармите, през 1935 г. тук е построен и Офицерски дом. В Цариброд е имало и Търговска банка. Икономическият живот се характеризира с множество кооперации, като млечни и животновъдни, снабдителни и потребителски, селскостопански, граждански, занаятчийски, пчеларски и др. За пътуващите са отворени хотели с храна и настаняване: „Освобождение“, „Балкан“, „Югославия“, „Интернационал“, „Солун“ и др.
През 1946 г. започва строежът на Дома на културата, а през същата година се сформира и любителското културно-художествено дружество „Христо Ботев”. Сградата на Дома на културата е официално открита на 1 януари 1950 г., с чието построяване се дава различна културна рамка на района. Градската галерия в Цариброд е основана през 1955 г. и всяка година в нея се провеждат десетки изложби.
През 1950 г. името на града е променено от Цариброд на Димитровград с указ на тогавашното правителство на ФНРЮ в чест на Георги Димитров, българския президент.
В следвоенния период на възстановяване и развитие, в средата на 20 век, Димитровград/Цариброд се превръща и в индустриално място. Създават се компании и фабрики, в които работят голям брой работници:
– През 1947 г. е създадено ОП за производство и реализация на мебели „Васил Иванов Циле“, както и хранително предприятие „Балкан“.
– През март 1948 г. е основана строителна фирма „Гребен планина“, която през 1957 г. работи в рамките на фирма „Васил Иванов Циле“, когато е отделя, а от 1959 г. работи под името „Градня“.
– Фирмата за облекло „Свобода“ е основана през 1952г.
– Държавното предприятие за производство на каменни кубове „Гранит“ Долна Невля е основано през 1953 г.
– През 1958 г. е основан заводът за патентни брави и авточасти „ФАБРАД“, а през 1960 г. фирмата е преименувана на „Механичар“.
– Каучукова промишленост Димитровград – ГИД е основана през 1959г.
– Акционерно дружество „Металац“ е създадено през 1967 г. за извършване на шлосерски и ламаринени работи.
– Компанията за експлоатация на лигнитни въглища, мина „Видлич“ в село Мазгош, е основана през 1997 г.
През 1991 г. РТ „Цариброд“ започва работа в рамките на Центъра за култура. Със средства на гражданите е закупена техника за кабелно разпространение на програми, а с дарителски средства е закупена друга необходима техника.
Манастирът на Йоан Богослов, намиращ се в Поганово, е под закрила на държавата от 1949 г., а от 1979 г. е в списъка на световното културно наследство. През 1982 г. манастирът е регистриран в регистъра на Сръбската академия на науките и изкуствата като културна ценност от голямо значение. Основан е от сръбския властелин Константин Деянович Драгаш, малко преди загубата на държавната независимост на средновековна Сърбия и посветен на Св. Йоан Богослов. Построен е в края на 14 век, а век по-късно е изписан.